02.06.2009
Не зная, не смея аз дори да питам
как, може би, нещата ще се случат.
Съдбата е мистерия прикрита
да я решат, все хората се мъчат...
Но мъката им е душевен трепет,
а не физически печал.
Търсейки отвъд познатия им хребет,
те не намират опора за морал.
Защо човек в света живее?
Защо ли търси висш идеал?
По-лесно ще е просто да се смее
и да живее в мелодията на роял.
За жалост всичко си остава
и римите не задушават туй страдание.
Човекът, както си лежи на нощната морава,
не схваща смисъла на звездното задание.
Прегърнат той от утринния лъч,
надежда търси в малките неща.
Но споменът за теглилата мътен
му пречи да се радва на света...
