Отчаяние
14.09.2009

Баналността е светлото начало,
с което нашият живот започва.
Тя там е гледала тогава
и с нас е - пътя ни следи.
И там ще я намерим,
когато времето ни дойде.
Защо? - баналният въпрос
на моето банално битие.
Защо сега? Защо така?
Защо съм аз? Защо това?
Защо съм тъжен? Защо вали?
Защо ли плача? Защо боли?
Защо ли всичко туй в ума ми преминава?
Защо отчаян погледът ми рее се невиждащ?
Но някак топло е във празнотата,
тъй както в баналността е истината.
Ще кажеш: "Този пък,
банален става вече
със неговото вечно мрънкане
и отчаяние безкрай."
Защо? Защо не проумееш,
че в този транс на моето съзнание
аз всъщност съм способен
да сложа ред във своето битие.

Приятелство

12.09.2009

Ти, ти може би не помниш,
че някога познаваше ме.
Може пък да искаш да забравиш!
Не мога да те съдя...
Приятел те наричах,
защото с теб аз всичко си делях -
и мъка и любов, и радости и страх.
Така е, забравят се онези,
които някога обичал си... Защо ли?
Така по-лесно е като че ли
в света да се приспособим.
Променя ли се той, променяш се и ти!
Неправилно е, знам, нечестно е дори,
но какво пък, тъй да е...
Разбирам те. Напълно.
В един момент, не помня точно кой
(дори да знаех, не искам да си спомням),
ти ням за мен остана, глух и сляп
и сякаш погледа ти през очите ми премина
и нямаше те и зима, пустота...
Не, няма аз да питам пак защо?!
Защото зная -
аз пионка в твоята игра-живот навярно бях.
Потребност имаше от мене ти като приятел
и после тя като листец увяхна и умря.
Сега остава спомена и болката... Защо?
Не бой се ти... не те виня...
Приятел ти оставам аз
дори за теб в забрава да горя.
Приятелството е това -
да си простим и да забравим,
аз го знам, но ти - уви,аз виждам - не,
за тебе всичко бе шега.
"Не бой се!" пак ти казвам,
макар да ме остави аз съм тук,
готов приятелска ръка към тебе да протегна
когато трябвам ти във труден час,
защото знай приятелю,
приятел завинаги оставам аз!!!

I carry your heart with me

I carry your heart with me (I carry it in
My heart) I am never without it (anywhere
I go you go, my dear; and whatever is done
By only me is your doing, my darling)

I fear
No fate (for you are my fate, my sweet) I want
No world (for beautiful you are my world, my true)
And it's you are whatever a moon has always meant
And whatever a sun will always sing is you

Here is the deepest secret nobody knows
(Here is the root of the root and the bud of the bud
And the sky of the sky of a tree called life; which grows
Higher than soul can hope or mind can hide)
And this is the wonder that's keeping the stars apart

I carry your heart (I carry it in my heart)


E. E. Cummings

Малките моменти са важни

Малките неща променят живота ни! Може да звучи тривиално, но наистина живатът не се измерва с броя на глътките въздух, а с моментите, които спират дъха! Важно е да сме с хора, които обичаме...

Реквием на годишните времена

11.06.2009

Ти знаеш ли историята скръбна
на четирите годишни времена?
Брат без своите три сестри осъмна
и не разбираше чия е таз вина.

Орисница зла може би ги омагьоса
със завист пламнала в очите,
затуй, че четирима ней покруса
и тъга и всяват в сълзите.

Тя мразеше ги затова, че
един на друг радуваха се те,
а нея самотата само тачи,
прегърнала я с ледени криле.

Зла участ тя им пожела навеки
и раздели обичните деца.
Те гонят се сега из вечните пътеки,
но не номират път към друга някоя душа.

В безкрайната игра на гоневица те
докосват сякаш другия пред тях,
но злата вещица проклятия зове
и ги препъва, прихнала във смях.

Най-малката, прекрасна пролет
с наивността на весело дете
обгръща нивите зелени с поглед
и търси дружките си навсегде.

Уви, щом жарко лятото я стигне
изплъзва се тя в огнените му ръце
от скръб старай се той да не изригне
и във страстта си все пече, пече.

Жарта му тъжна есента отмива бързо,
със дъждове от сълзи тя пои полята.
Че и на нея скръб лежи и на сърцето
затуй следи златисти пръска из земята.

Преследва ги накрая мразовита зима,
загубила топлилото на своятя душа,
понеже своите любими не намира,
сковава тя във лед на хората света.

А орисницата зла ги наблюдава
и на нещастието подло се усмихва,
но за жалост тя самата не осъзнава,
че самотата нейна още не утихва.

Appreciation

28.07.2009

My hardest sacrifice I’ve done
my heart was bleeding…
the hell has opened those wide gates
and my soul was more than welcomed there.

Somehow I didn’t think
I couldn’t even feel the emptiness
that filled my icy being,
cold and ready to die.

I’ve been trying so hard
but at the end I was alone,
all that left for me
were my thoughts in the dark.

No-one heard my screams,
no-one noticed my pain.
Falling in the cold infinity
My soul was slowly fading.

Then deep from the hell
something called my name.
A bright ray shined on my face
and this warmth meld my frozen mind.

You… I knew it was only you!
This thought was more than enough
to make my feel alive again
to make me fight again.

Thank you…
that your halo brought my life back!
Thank you…
that you’ve always been there for me!

Thank you that I have you by me!