Отчаяние
14.09.2009

Баналността е светлото начало,
с което нашият живот започва.
Тя там е гледала тогава
и с нас е - пътя ни следи.
И там ще я намерим,
когато времето ни дойде.
Защо? - баналният въпрос
на моето банално битие.
Защо сега? Защо така?
Защо съм аз? Защо това?
Защо съм тъжен? Защо вали?
Защо ли плача? Защо боли?
Защо ли всичко туй в ума ми преминава?
Защо отчаян погледът ми рее се невиждащ?
Но някак топло е във празнотата,
тъй както в баналността е истината.
Ще кажеш: "Този пък,
банален става вече
със неговото вечно мрънкане
и отчаяние безкрай."
Защо? Защо не проумееш,
че в този транс на моето съзнание
аз всъщност съм способен
да сложа ред във своето битие.