02.06.2009
В сумрака на отиващия ден
остана само ти да бдиш над мен.
Не знаех аз да вярвам, или не
как случи се - с теб бяхме насаме.
Очаквах с поглед са ме накориш,
че сляпо вярвах в простите неща.
За мене изненада бе да ми спестиш,
по именно да назоваваш любовта.
Така, замислен, утре как ще дойде
усещах полъха на лекия ветрец.
Едни очи зелени, твойте
в моите намираха четец.
Смутта ми, зная, не усети,
потреса ми не осъзна,
че двама с тебе бяхме клети
аз-страдащият, ти-приятелка добра.
Не знам кой е писал това стихотворение, но бих казала, че е гениално. Лично аз откривам в него много смисъл и дори неща, ситуации, случващи се в реалния живот. Поздравления за автора, наистина е страхотно :)
ОтговорИзтриване