Биотехнологиите – технологии на бъдещето или бъдеще за биотехнологиите

Отминаващите години са символ на натрупания опит, но не винаги е лесно да се определи дали този опит носи положителни или по-скоро отрицателни последици върху нашето ежедневие. Всеки ден представя пред нас хората нови и нови изпитания, сякаш в опит да изпита нашата воля да се справяме с промените в околната среда. Иронията е, че повечето от тях самите ние предизвикваме в желанието си да оцелеем, с което само засилваме ефекта на предизвикателството на съдбата. В тази безкрайна спирала на изпитания и привидни победи едва ли може да се излъчи един победител, един “survivor”, който да оцелее накрая. Продължавайки да се унищожаваме един друг, не можем да очакваме да оцелеем като победители, защото унищожавайки природата като наш враг, ние унищожаваме себе си.
От разстоянието на времето, което имаме като опит зад нас, днес ние хората лесно можем да определим, кое ни убива и да решим, кое е нещото или по-скоро, кои са нещата, необходими ни, за да продължим да съществуваме в хармония с природата, без да се загубваме един друг.
Като във всяка война и тази вечна и никога не спираща битка изисква своите жертви и се нуждае от своите оръжия. В началото на второто хилядолетие много идеи, свързани със секвенирането на човешкия геном, бяха изказани гласно и това доведе до редица въпроси и съответно фантастични и не чак дотам хипотези. Според една от тях разгадаването на тайните на човешкия геном може да доведе до продължителност на живота ни и над 1000 години. Вярвало се, че остатъчните продукти от обмяната на веществата ще се изхвърлят от организма на 100%, с което ще редуцира изхабяването на клетките до минимум. Подобни хипотези звучат налудничаво, но в последно време ситуацията се повтаря и новата информация идва от „страната на изгряващото слънце”. Този път обаче японските учени си поставят по-реалистични граници – живот до около 300 години. Дали това е възможно? Не се знае и честно казано, аз не искам да узнавам. Желанието не да се борим с природата ни кара да вършим неща, неестествени и дори уродливи, но според някои наложителни.
Като във всяка война и тук са необходими войници, но не въоръжени с автомати, а добре запознати с генетиката и науката като цяло хора. Те са тези, които извеждат войната напред, създавайки все повече „удобства”. Популярна тема в последните години стана въпросът за биотехнологиите – дали техните продукти са безвредни за двете страни (хора и природа) или крият тайните зад привидно нормални етикети? Понятието “биотехнологии” се състои от две части: “Био”, която идва от гръцката дума за "живот" и “технологии” , показващ човешката намеса индикатор. Казано с други думи биотехнологиите са насочени към използването на живи организми или на части от тях. Биотехнологията в своята същност не е нова наука. От десет хиляди години насам човечеството се е учило как да използва части от заобикалящата го естествена среда в своя полза. Резултат от тези усилия са началото на селекцията при растенията и животните и използването на микроорганизми за производство на сирене, вино, хляб и други продукти. Тук е моментът да се признае и положителния аспект от съществуването на тези технологии, с оглед на възможността да се справим с проблемите със световния глад при прогнози, сочещи, че населението на земята може да се удвои в следващото столетие. Този аргумент, а и не само, несъмнено подкрепя съществуването на тази технология и я показва като една от силите за овладяване на „военната ситуация” и за справяне с много проблеми, касаещи големи групи от хора. Така биотехнологиите се спечелват място в листата на технологиите на бъдещето, заедно с комуникационните и космическите технологии. Всеки заинтересован от проблема човек може съвсем спокойно да прецени ситуацията и да осъзнае важността на биотехнологиите за нашето общо бъдеще, където може би много от хипотезите, изказвани досега, дори тези, които звучат налудничаво, биха могли да бъдат възможни.
Но това не означава, че не трябва да съществува контрол, който да възпира нещата да не излязат от правилния път. Без съмнение има безброй експерименти с лабораторни животни, с растения и с химикали, които са се проваляли и с цел да се защити обществото от евентуална грешка подобни неща трябва да се държат под строг контрол. Ние живеем във време, в което човек сякаш е надраснал Бог и смята самия себе си за способен на всичко. Аз вярвам, че тук лежи най-голямата ни грешка, от където тръгват и проблемите. Ние трябва да осъзнаем, кое ни е позволено от природата и в кои тъмни и мистериозни кътчета не трябва да се ровим.
„По-добре късно, отколкото никога” казват хората и моето мнение е, че тази изтъркана фраза може би придобива своята актуална светлина в настоящия проблем. Бъдещето на биотехнологиите не трябва да измества това на природата, защото последиците биха били катастрофални – нежелани мутации, пандемии и трайни промени у човека, причинени именно от неговото творение.
Като заключение ще спомена само, че ние сме тези, от които зависи краят на войната. Победителят ще е един и ако ние не се вразумим, това може би няма да е човешката раса. Ние, целейки да си помогнем, може би си вредим трайно, погледнато в един по-дългосрочен план.
Биотехнологиите несъмнено са технологиите на бъдещето, но дали тяхното бъдеще ще направи нашето възможно? Дали осигурявайки се идно но пръв поглед по-добро бъдеще ние не унищожаваме бъдещето на природата и следователно нашето? Финалът е творен и последната дума не е казана. Надеждата ми е да се погледне сериозно на нещата без неудовлетворителната мисъл „всяко зло за добро”. Природата не можем па поправим след идно евентуално зло. Затова бъдещето на биотехнологиите трябва да е ясно и съобразето с всички аспекти.

Редовно получавам българския вариант на списание "GEO" и с него всеки път откривам нови истини за света. Интересно е как понякога човек открива най-големите истини в най-малките неща. Нещо подобно се случи и с мен, когато получих майския брой на списанието. Хубавото на това списание е, че всеки брой започва със статия на главния редактор Иван Голев, с която той цели да въведе в броя като предизвика интереса и любопитството на читателите. Неговите статии много често представляват ретроспективно вглеждане в неговия живот, така че да се усети разликата в различните моменти и при различни обстоятелства. Тук ще публикувам неговата статия, защото я намирам за изключително добър материал, който предразполага към замисляне за смисъла на живота и неговите ценности...

Бил съм 7-8 годишен хлапак по онова време. Един ден се шляех самичък по пустия тротоар на ул."Екзарх Йосиф" в София, близо до жилището ни, и от скука взех да подритвам коричка хляб. Изневиделица някой ме хвана за ръката. Вдигнах глава и видях прорязаното от ситни бръчици лице на непозната старица. Тя вдигна предупредително пръст:
- Така не се прави с хляба, мойто момче! Чуй да ти кажа. Веднъж една жена жънела на полето. С нея било бебенцето й, щото нямало на кого да го остави. Не щеш ли, то направило "аки". Понеже нямало с какво друго, тя отскубнала няколко житни стръка и го избърсала с тях. Знаеш ли какво се случило после? Господ направил така, че страшна суша налегнала земята. Седем години не се родила нито едно житно зърно и много хора умрели от глад!
Старицата се наведе, взе коричката и я сложи внимателно в ъгълчето между плочника и стената на блока. Потупа ме по бузката, погледна ме с пъстрите си присмехулни очи и отмина, оставайки ме с пламнали бузи и буца на гърлото. Никога повече не я видях в квартала. Естествено, не научих и името й.
Защо ли се сетих за тази толкова отдавнашна случка? Може би, защото авторът ни Клаус Бахман, в текста си за смайващия свят на експерименталните изследователски съоръжения от най-ново поколение, засяга и проблема за анонимността. Термоядреният реактор ITER, рентгеновият лазер XFEL, супертелескопът "Южна звезда" и ускорителят на елементарни частици в ЦЕРН, Женева, са невероятно сложни и скъпоструващи проекти, съизмерими навярно само с египетските пирамиди. Ала многохилядните колективи, изграждащи и обслужващи тези чудеса на науката, също като строителите на пирамидите, остават съвършено непознати за нас, без значение дали преди векове или днес, пред очите ни, вършат великото си дело. Истински армии от физици, астрономи и биолози с блестяща репутация и изключителен професионализъм дълги години работят по тези проекти - а ние сякаш не ги забелязваме. Благодарение на техния висококвалифициран труд след време светът няма да е същият - а ние дари не знаем как се казват.
Само за секунда си помислех имената на колко известни нищожества помня и - честно казано - стана ми обидно за себе си. В същото време не знам името на акушерката, която ми е помогнала да се появя на този свят. Нито пък на човека, който преди година на булевард "Витоша" ме дръпна назад, миг преди една кола да връхлети върху мен.
Защо сме такива?
Леност на ума ли е това или така трябва?
И днес, петдесет години по-късно, видя ли в краката си коричка хляб, бързо се навеждам и я отмествам по-надалеч от възможния лекомислен порив на поредния хлапак. При толкова гладуващи хора по земята само още една суша липсва!
- Така ли е? Кажи!
Вдигам поглед към небето с безмълвния си въпрос и ми се струва, че иззад облаците някой, целият в бръчици, се взира в мени леко се усмихва.
Ще науча ли някога името му?