11.06.2009
Ти знаеш ли историята скръбна
на четирите годишни времена?
Брат без своите три сестри осъмна
и не разбираше чия е таз вина.
Орисница зла може би ги омагьоса
със завист пламнала в очите,
затуй, че четирима ней покруса
и тъга и всяват в сълзите.
Тя мразеше ги затова, че
един на друг радуваха се те,
а нея самотата само тачи,
прегърнала я с ледени криле.
Зла участ тя им пожела навеки
и раздели обичните деца.
Те гонят се сега из вечните пътеки,
но не номират път към друга някоя душа.
В безкрайната игра на гоневица те
докосват сякаш другия пред тях,
но злата вещица проклятия зове
и ги препъва, прихнала във смях.
Най-малката, прекрасна пролет
с наивността на весело дете
обгръща нивите зелени с поглед
и търси дружките си навсегде.
Уви, щом жарко лятото я стигне
изплъзва се тя в огнените му ръце
от скръб старай се той да не изригне
и във страстта си все пече, пече.
Жарта му тъжна есента отмива бързо,
със дъждове от сълзи тя пои полята.
Че и на нея скръб лежи и на сърцето
затуй следи златисти пръска из земята.
Преследва ги накрая мразовита зима,
загубила топлилото на своятя душа,
понеже своите любими не намира,
сковава тя във лед на хората света.
А орисницата зла ги наблюдава
и на нещастието подло се усмихва,
но за жалост тя самата не осъзнава,
че самотата нейна още не утихва.
